Петъчен пазар в Одрин

Автобус
София - Пазарджик - Пловдив - Одрин - Пловдив - Пазарджик - София
1 ден
10.05.2024, 14.06.2024, 12.07.2024, 09.08.2024, 13.09.2024, 11.10.2024, 08.11.2024, 13.12.2024
от 70 лв.
Дата Цена Запитване
10.05.2024 от 70 лв. Запитване
14.06.2024 от 70 лв. Запитване
12.07.2024 от 70 лв. Запитване
09.08.2024 от 70 лв. Запитване
13.09.2024 от 70 лв. Запитване
11.10.2024 от 70 лв. Запитване
08.11.2024 от 70 лв. Запитване
13.12.2024 от 70 лв. Запитване
Програма


Отпътуване от София в 23:30 ч. na 15.12.22 ot Централна ЖП гара, 00:45 ч. - ОМВ на бул. Цариградско шосе, Младост 1, от ШЕЛ Пазарджик в 01:00 и от Пловдив в 01:30 (ОМВ пред х. Санкт Петербург). Пътуване по маршрут София - Пловдив - Капитан Андреево/Капъкуле - почивка при Хаджията - Одрин. (около 330 км). 
Посещение на Петъчния пазар. Посещение на центъра на Одрин . По желание посещение на джамията Селимие символа на града, посещение на пазара до джамията.
Отпътуване за България в 14:30 ч. Пристигане в София около 21:00 часа. 

Какво можем да си купим от Одрин? 
Българите най-често си купуват прах за пране и омекотители, тъй като там са сравнително по-евтини отколкото в България; 

Красиви декоративни сапуни с най-различни форми и аромати, подходящи за подарък или сувенир; 

Прежда 

Ядките са често купувана стока, има голямо разнообразие; 

Баклава, пишмане, локум, кадаиф; 

"Юфка", преведено на български - кори за баница. 

Кожените изделия са изгодни; 

Наргилета; 

Памперси и други детски/ бебешки принадлежности спадат към често купуваните стоки 

Какво не трябва да пропускаме да опитаме? 

Прочутият специалитет на Одрин - таваджигер. Той представлява запържен черен дроб, приготвен по специална рецепта. Най-вкусен е до Джамията Селимие, именно там ще имате възможност за обяд - като разбира се сте свободни да изберете и друго място за обяд.
Транспорт с автобус 
Медицинска застраховка за лица до 69 г. с 2000 евро покритие към ЗК Евроинс 
Пътни и гранични такси
1 багаж до 20 кг. в багажното отделение на автобуса (до изчерпване на капацитета му)
1 ръчен багаж до 5 кг. 
 
Разходи от личен характер 
Доплащане за медицинска застраховка за лица над 69 г. - 1 лв. 
2-ри багаж до 20 кг. 35 лв.

Одрин , наричан в исторически контекст Адрианопол, на турскиEdirneЕдирне, на гръцкиΑδριανούπολη, АдриануполикатаревусаΑδριανούπολιςАдриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен университетски център.
Тракийският университет е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на 20 век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.
Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талат Паша Булвари.
В Одрин има две действащи български църкви: „Свети Георги“ от 1880 г. и „Св. св. Константин и Елена“, построена през 1869 г.
Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки „Адрианов град“. Преди да бъде завладяно от римляните, селището е носило името Ускудама. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на Руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на съвременна провинция със същото име.
Градът е известен с джамията на султан Селим II (Селимийе джамия).
В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 г. Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 г. цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I.
През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.[1] По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.[2]
Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.[3]
През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Одрин има отклонения към Дедеагач на Егейско море.[4]
В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война (1912 – 1913). Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913, крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.
В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище[5] прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион,[5] българска католическа гимназия на отците възкресенци[6] с пансион и църквата „Св. св. Кирил и Методий“.[7] До 1913 г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „Свети Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“. Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“.
След Кримската война край Одрин се заселват кримски татари.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители мюсюлмани, 10 000 жители българи, 16 000 гърци, 6800 евреи, 5200 арменци и 1000 други.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 634 семейства българи екзархисти, 1016 семейства българи патриаршисти и унияти и 2429 гръцки семейства.
Одрин има население от 156 155 (2009) жители.
 

Ако още не сте посетили

Нашите топ дестинации

Уникални места, добра организация и спокойно пътуване - направили сме всичко в тези екскурзии така, че за вас да останат само прекрасното преживяване и хубавите спомени.