Почивка в Алания, Турция с автобус от София - 7 нощувки
Автобус
Анталия, Алания, Турция
9 дни / 7 нощувки
10.05.2024, 17.05.2024, 24.05.2024, 31.05.2024, 07.06.2024, 14.06.2024, 21.06.2024, 28.06.2024 ... до ... 11.10.2024
от 397.51 лв.
Резервирай
Изберете хотели за резервация по програмата
.jpg)
Описание
Описание / Транспорт
Програма
ЛЯТО 2022 ТУРЦИЯ
Кампания „ПЛАТИ 10% ДЕПОЗИТ ПРИ ЗАПИСВАНЕ И ДОПЛАТИ 25 ДНИ ПРЕДИ ОТПЪТУВАНЕ“
Кампанията „Плати 10% депозит при записване и доплати 25 дни преди отпътуване“ е валидна за резервации направени до 15.01.2022.
Описание / Транспорт
Условия за пътуване по програмата за Алания със 7 нощувки:
- От София, Ихтиман, Пазарджик, Пловдив и Димитровград - - тръгване за всички обявени дати.
Информация за пътуване:
- Продължителност на пътуването: от София до Алания - 1370 км.
- Точният час на отпътуване от България, номер на автобуса и телефон на представителя на TО се потвърждават два дни преди отпътуването.
Програма
Ден 1
Ден 2
Ден 3
Ден 4
Ден 5
Ден 6
Ден 7
Ден 8
Ден 9
Отпътуване от София, Ихтиман, Пазарджик, Пловдив или Димитровград по маршрут ГКПП
"Капитан Андреево" - Анталия. Нощен преход.
Ден 2
Пристигане на сутринта в съответния хотел. Настаняване след 14:00 ч. Свободно време.
Ден 3
Свободен ден и/или по желание включване в допълнителни екскурзии, които се заявяват. заплащат и организират на място от местния контрагент.
Ден 4
Свободен ден и/или по желание включване в допълнителни екскурзии, които се заявяват. заплащат и организират на място от местния контрагент.
Ден 5
Свободен ден и/или по желание включване в допълнителни екскурзии, които се заявяват. заплащат и организират на място от местния контрагент.
Ден 6
Свободен ден и/или по желание включване в допълнителни екскурзии, които се заявяват. заплащат и организират на място от местния контрагент.
Ден 7
Свободен ден и/или по желание включване в допълнителни екскурзии, които се заявяват. заплащат и организират на място от местния контрагент.
Ден 8
Свободен ден и/или по желание включване в допълнителни екскурзии, които се заявяват. заплащат и организират на място от местния контрагент.
Ден 9
Освобождаване на хотела. Отпътуване за България. Нощен преход. Пристигане в България на следващия ден.
Транспорт с автобус по описания маршрут с включени пътни и магистрални такси
7 нощувки в хотел по избор
Багаж до 30 кг. на човек, разпределен в максимум 2 куфара
Медицинска застраховка на ЗК"ЛЕВ ИНС" с покритие 10 000 евро (за лица до 70 г.)
Представител на ТО по време на пътуването
Обслужване на място от представител на местната фирма партньор (при пътуване в чужбина)
7 нощувки в хотел по избор
Багаж до 30 кг. на човек, разпределен в максимум 2 куфара
Медицинска застраховка на ЗК"ЛЕВ ИНС" с покритие 10 000 евро (за лица до 70 г.)
Представител на ТО по време на пътуването
Обслужване на място от представител на местната фирма партньор (при пътуване в чужбина)
Застраховка "Отмяна на пътуване" (виж условията по- долу)
Мед. застраховка с покритие 10 000 евро за лица от 70 до 79 г. - доплащане 10 лв
Мед. застраховка с покритие 10 000 евро за лица от 80 до 85 г. - доплащане 20 лв
Допълнителните екскурзии, извън пакетните цени, посещенията на туристически обекти и входни такси
Мед. застраховка с покритие 10 000 евро за лица от 70 до 79 г. - доплащане 10 лв
Мед. застраховка с покритие 10 000 евро за лица от 80 до 85 г. - доплащане 20 лв
Допълнителните екскурзии, извън пакетните цени, посещенията на туристически обекти и входни такси
Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации, като Организация Ислямска конференция и Организация за икономическо сътрудничество.
След опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г. в страната е въведено извънредно положение.
Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имброс и други), влизат 3% от територията на страната. Останалите 97% от територията са в Азия.
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авляка (Инджирбурну, на турски: İncirburnu) на остров Имброс) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.
Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг – Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5165 m.
Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.
Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm.
В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до -40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.
Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави Грузия (Колхида и Иверия), Персия, Армения, Рим и Византия.
Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитните селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[7] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха.
В древността жителите на Анатолия говорят индоевропейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.
Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците хети, заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[9][10]
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[11] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия.
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[12] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.
- През 44 – 57 г. пътешествия на Апостол Павел през градовете на Анатолия.
- През 326 г. Константин Велики пренася столицата на Римската империя във Византион, през 330 г. го преименува в Константинопол.
- През 395 г. e в състава на Византийската империя;
- През 1037 – 1109 г. съществува държавата Велики Селджук с център днешен Иран.
- През 1288 – 1320 г. османците започват създаването на своя държава, прераснала в Османска империя.
- През 1326 г. османците завладяват Пруса.
- През 1371 г. e битката при Черномен – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците.
- През 1387 г. e битката при Плочник – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия.
- През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I.
- През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата на Търновското царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
- През 1396 г. кръстоносната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид I край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай Дунав, той достига до Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да абдикира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на османците.
- През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат въстание за отвоюването на България.
- През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
- През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува.
- През 15 – 16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър.
- 1514 – 1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
- Периодът 1520 – 1566 г. е под управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.
- През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена от обединената армия на австрийци и поляци – начало на териториални загуби и упадък на Османската империя.
- През 1783 г. империята губи Крим; 1800 г. – Египет; 1829 г. – Сърбия и Влашко; 1876 – 1909 г. – управлението на султан Абдул Хамид II, последният султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: 1878 г. – България; 1882 г. – Северна Африка; 1912 г. – Либия; 1913 г. – европейските си владения, в Балканската война.
- През 1914 – 1918 г. Османската империя търпи поражение в Първата световна война – ликвидация на Османската империя.
- Твърди се, че през 1915 – 1916 са извършени три геноцида: арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид като твърди, че убийствата били междуетнически), Геноцидът над Понтийските гърци, и Геноцидът над асирийския народ (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии).
Кемал Ататюрк представя новата турска азбука в Кайсери, 1928 г.
- През 1920 г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
- През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922).)
- На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и помаци – Западна Тракия и Егейска Македония.
- В резутат на националноосвободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа в Близкия и Средния Изток, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция.
- 1923 – 1938 г. Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренни промени в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
- Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през Втората световна война.
- Член на ООН от 1945 г.
- 1946 – 1950 г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
- През 1948 г. страната получава икономическа помощ по плана Маршал.
- През 1952 г. Турция става член на НАТО.
- През септември 1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал Кенан Еврен, продължава икономическите реформи.
- През 2013 г. избухват антиправителствени протести, а в края на годината и корупционен скандал.
Ако още не сте посетили
Нашите топ дестинации
Уникални места, добра организация и спокойно пътуване - направили сме всичко в тези екскурзии така, че за вас да останат само прекрасното преживяване и хубавите спомени.
